Из историята на албанския народ

Албанците са народ, който обитава Албания, Косово (Русия не признава Косово за независима държава), Македония, Сърбия и Черна гора. Съществуват албански диаспори в редица други държави, особено в Италия, Германия, Швеция, Франция и други. Според диалектите на албанския език и етнографските характеристики, албанците се разделят на геги (на север - шкипения на гегски диалект) и тоски (на юг - шкиперия на тоски диалект). От антропологичните типове, албанците преобладават с брахикефалния тип (динарски или адриатически), особено на север и изток. Произходът на името "албанци" може да бъде свързан с латинската дума albus - "бял" и келтската alp - "висока планина". Тоест, за другите народи името "албанци" може да се интерпретира като жители на белите високи планини, където на върховете често се наблюдава бял сняг и ледени шапки. Албанците принадлежат към индоевропейската група и имат близки връзки с изчезналите илири, месапи и траки.